Ходенето бос – естествен навик или риск за здравето?
Да видите човек, който върви бос по плажа, в парка или дори по улицата, вече не е нещо необичайно. Някои хора дори ходят боси до работа или тренират без обувки. Практиката, известна като „grounding“ или „earthing“, набира популярност през последните години.
Но наистина ли ходенето бос носи реални здравословни ползи? Или рискът надвишава потенциалните предимства? Истината е, че отговорът не е еднозначен.
Нека разгледаме плюсовете и минусите.
Има ли здравословни ползи от ходенето бос?
1. По-естествена походка
Теоретично ходенето бос възстановява естествения човешки модел на движение. Когато носим обувки с дебела омекотена подметка, често стъпваме първо на петата. Това се нарича „rear-foot strike“.
При ходене или бягане бос повечето хора инстинктивно преминават към „fore-foot strike“ – първо се приземяват върху предната част на стъпалото и след това петата докосва земята.
Това може:
- да намали силата на удара;
- да облекчи натоварването върху коленете;
- да подобри контрола върху движението.
Все още се обсъжда дали ползата идва от липсата на обувки или от подобрената техника, но разликата в механиката е реална.
2. Подобряване на телесната осъзнатост
Когато сме боси, усещаме всяка неравност. Това повишава т.нар. проприоцепция – способността на тялото да усеща позицията си в пространството.
По-добрата осъзнатост на стъпването може:
- да подобри движението на глезена;
- да намали напрежението в коленете;
- да повлияе положително на тазобедрените стави.
При някои хора с болки в коленете, включително при остеоартрит, ходенето бос може да намали натоварването върху ставите.
3. Потенциални ползи за психичното здраве
Контактът със земята засилва усещането за връзка с природата. Това има доказани ефекти върху психичното благополучие.
Ходенето бос навън може:
- да повиши чувството за спокойствие;
- да намали нивата на стрес;
- да подобри настроението.
Докосването на трева, пясък или пръст активира сетивата по начин, който обувките не позволяват.
Има ли разлика между ходене бос и минималистични обувки?
Минималистичните или т.нар. „toe-shoes“ намаляват омекотяването между стъпалото и земята, но все пак осигуряват защита.
Те:
- позволяват по-естествена походка;
- намаляват риска от наранявания от терена;
- могат да бъдат полезни при преход към ходене бос.
До 70-те години повечето спортисти са използвали именно по-минималистични обувки, преди модерните омекотени модели да станат популярни.
Какви са рисковете?
Въпреки потенциалните ползи, ходенето бос не е безрисково.
Възможните опасности включват:
- порязвания от стъкло или остри предмети;
- инфекции (гъбични или бактериални);
- изгаряния от горещи повърхности;
- подхлъзване на мокри или неравни терени;
- претоварване на сухожилия и стави при рязък преход.
Хората с диабет трябва да бъдат особено внимателни, тъй като дори малки наранявания могат да доведат до сериозни усложнения.
Как да практикувате безопасно ходене бос?
Ако искате да опитате:
✔ Започнете на позната и безопасна повърхност
✔ Увеличавайте постепенно времето
✔ Избягвайте обществени места с риск от инфекция
✔ Следете за болка в петата или свода
✔ При съмнение – консултирайте се със специалист
Преходът трябва да бъде плавен, особено ако сте свикнали с омекотени обувки.
Ходенето бос не е нито чудодейно решение, нито непременно опасна практика. То може да подобри естествената походка, да засили мускулатурата на стъпалото и да има положителен ефект върху психичното здраве.
Но изисква разумен подход и внимание към индивидуалното състояние на тялото.
Понякога свалянето на обувките може да бъде крачка към по-добра връзка със собственото ни тяло – стига да го направим внимателно.
